Селищната могила Яса тепе 2 (Плоска могила №2) се намира югоизточно от Аграрния университет и западно от главната трибуна на стадиона „Локомотив”. Тя има височина 4 м. , диаметър при основата около 100 м., повърхност около 10 декара. Възниква,както при повечето селища, до вода, в близост до Белащинската река.
Открита е през 1940 г. от художника Трифон Пулевски, а археологическите проучвания започват през 1945-46 г.от праисторика П.Детев, продължават ежегодно от 1950 до 1959 г., отново през 1970 -71 г. и последно през 1980 г. Това е най – малкото, но най-усърдно проучено и публикувано праисторическо селище – могилна територията на днешен Пловдив.
Тук са открити археологически материали от късния неолит (4500 г. пр.н.е.) до ранно- бронзовата епоха (3500-1900 г.пр.н.е.), римското владичество (II-III в.) и средновековието (VIII-IX в. и X-XII в.).Исторически погледнато, животът е продължавал независимо от това, че селищните напластявания (слоеве, пластове, културни хоризонти) не следват винаги едно над друго.
В пластта от късния неолит (дебелина 1 м.) са установени три културни слоя, със следи от жилища, едно върху друго. През 1970 г, в слоя от овъглена разстителност, преди късно-неолитните хоризонти (слоеве) е намерен скелет на тур без глава и четири костени върха за копия между ребрата. В близост има площ от трамбована жълта пръст и няколко основи от пещи на жилища /част от тях- преправяни/– ориентирани север - юг или изток – запад..
Около пещите и подовете на жилищата са открити глинени съдове за готвене и съхранение на храни, сърп, тежести, прешлени, култови предмети от глина и 2 от мрамор (7 правостоящи фигурки на жени, 51 части от тях – символи на Богинята майка), оръдия на труда от кремък, камък, еленови рога и кости. Каменните оръдия са правени от скали, произхождащи от Лауттепе – базалтовата височина до ж.п. станция в кв.Тракия.
В пластове от каменно- медната епоха (енеолита – дебелина 2.5 м.) , с прекъсвания от наводненията на реката, са установени четири културни слоя. В последния се открива гроб на мъж и жена от II-III век, славянски съдове и старобългарски предмети. Тук също се документират подове на жилища с пещи,около тях, оръдия на труда, глинени съдове и особено важно- медно длето– клин. По това време вече се развиват жилища – работилници.
Следващия пласт, пак след известно прекъсване, от бронзовата епоха, е с дебелина 0,5 м. Укрепяване на селището с ров, вал, дървена палисада (ограда) или друг материал не е документирано. Според нас, с голяма сигурност, и тук е съществувала преграда за охрана от дивите животни на жилищата в селището, каквито са установени на повечето други места.
Особено благоприятните природнитте условия на цялото Пловдивско поле са основна причина за непрекъснатия поселищен живот в познатите ни големи селищни могили и открити или укрепени селища в близост до тях, независимо от преместванията, наложили се при наводнения, пожари и други причини. Това е естествения процес за всички места, където екологичната обстановка е поддържала живота на обитателите.
Открита е през 1940 г. от художника Трифон Пулевски, а археологическите проучвания започват през 1945-46 г.от праисторика П.Детев, продължават ежегодно от 1950 до 1959 г., отново през 1970 -71 г. и последно през 1980 г. Това е най – малкото, но най-усърдно проучено и публикувано праисторическо селище – могилна територията на днешен Пловдив.
Тук са открити археологически материали от късния неолит (4500 г. пр.н.е.) до ранно- бронзовата епоха (3500-1900 г.пр.н.е.), римското владичество (II-III в.) и средновековието (VIII-IX в. и X-XII в.).Исторически погледнато, животът е продължавал независимо от това, че селищните напластявания (слоеве, пластове, културни хоризонти) не следват винаги едно над друго.
В пластта от късния неолит (дебелина 1 м.) са установени три културни слоя, със следи от жилища, едно върху друго. През 1970 г, в слоя от овъглена разстителност, преди късно-неолитните хоризонти (слоеве) е намерен скелет на тур без глава и четири костени върха за копия между ребрата. В близост има площ от трамбована жълта пръст и няколко основи от пещи на жилища /част от тях- преправяни/– ориентирани север - юг или изток – запад..
Около пещите и подовете на жилищата са открити глинени съдове за готвене и съхранение на храни, сърп, тежести, прешлени, култови предмети от глина и 2 от мрамор (7 правостоящи фигурки на жени, 51 части от тях – символи на Богинята майка), оръдия на труда от кремък, камък, еленови рога и кости. Каменните оръдия са правени от скали, произхождащи от Лауттепе – базалтовата височина до ж.п. станция в кв.Тракия.
В пластове от каменно- медната епоха (енеолита – дебелина 2.5 м.) , с прекъсвания от наводненията на реката, са установени четири културни слоя. В последния се открива гроб на мъж и жена от II-III век, славянски съдове и старобългарски предмети. Тук също се документират подове на жилища с пещи,около тях, оръдия на труда, глинени съдове и особено важно- медно длето– клин. По това време вече се развиват жилища – работилници.
Следващия пласт, пак след известно прекъсване, от бронзовата епоха, е с дебелина 0,5 м. Укрепяване на селището с ров, вал, дървена палисада (ограда) или друг материал не е документирано. Според нас, с голяма сигурност, и тук е съществувала преграда за охрана от дивите животни на жилищата в селището, каквито са установени на повечето други места.
Особено благоприятните природнитте условия на цялото Пловдивско поле са основна причина за непрекъснатия поселищен живот в познатите ни големи селищни могили и открити или укрепени селища в близост до тях, независимо от преместванията, наложили се при наводнения, пожари и други причини. Това е естествения процес за всички места, където екологичната обстановка е поддържала живота на обитателите.
