ТРИХЪЛМИЕТО:
Небет, Джамбаз и Таксим тепета са съединени в едно трихълмие и заедно с останалите шест възвишения в Пловдивското поле, са били естествени места за защита срещу дивите животни на първите заселници в долината на Марица. Пет от хълмовете, по археологически данни, са били обитавани през различни времена.
Думата „Небет" произлиза, вероятно, от турската дума „невбетъ” — стража и от тук можем да приемем, че в миналото е било, един вид стратегически ХЪЛМ.
През 1851 г., учителят Георгиос Цукалас съставя едно „Историко-географско описание на Филипополската епархия,, стр. 10, § 12, в което, като се опира главно на археологически, факти, го нарича Μουοαίος λόφος (хълма на Моисей), без да съобщава, защо се казва така и от къде го е взел.
Директорът на Археологическия музей в Пловдив, Димитър Цончев, пръв провежда разкопки на Трихълмието през 1934,1935,1936 и 1937г. В резултат на тях, на следващата година, издава капитален труд „Приноси към старата история на Пловдив”. Тъй като монографията е важна за историята на града, ще изнесем части от нея в раздел „Допълнителна информация” за Трихълмието, а тук ще се спрем на най-важните резултати.
На площ от 375 кв..м. се правят четири сондажа, затруднени от къщите, с дебелината на земният пласт- от 2.5 до 6 м.
„ ....Необходимо е да отбележа (цит.съч.с.4), че въ южната часть на хълма пластовете бяха повече размесени, отколкото въ северната часть. Изглежда, че тукъ при по-късните строежи винаги се е разкопавало по-дълбоко. Най-добре бе запазена оная часть отъ целия земенъ пластъ, която се намираше непосредствено върху скалата, дебела 0-6—07 м., кждето се намериха и голяма часть отъ предметите.
Ето защо, не можа да се направи и единъ правиленъ профилъ на следващите единъ следъ другъ културни пластове, които бяха съвършено размесени. Описанието на културния материалъ, полученъ при разкопките, е следното:”
Тук представяме съдържанието:
Огнища.....................стр. 4
Следи отъ глинената мазилка на жилища.......... 5
Предмети отъ камъкъ.................. 5
Предмети отъ кремъкъ...............6
Предмети отъ кости и рога............. 6
Предмети отъ глина:
Пирамидовидни тежести............
Прeшлени...... . ............... 7
Съдове.и фрагменти................ 8
Животински останки.................. 18
Вносна керамика и монети стр.19-20.
Позовавайки се на В.Миков и Б.Филов, Д. Цончев датира намерените материали от бронзовата, желязната и античната епохи. Авторът търси оправдание за вертикалната стратиграфия от дълбоките прониквания на възрожденските строежи.”... липсата на достатъчно средства и на места да се изхвърля пръстьта, затрудняваха разкопките и затова вместо да се разкопава цялата останала повърхность, направихъ допълнително три изкопа: „б" — 25 кв. м., „в" — 16 кв. м. и „г" — 32 кв. м.”. Това, въпреки прецизността на проучвателя, затруднява хоризонталната стратиграфия.
Третата глава в монографията на Д.Цончев „Приноси ...” се отнася за „Пловдивската крепост”. Ето нейния увод:
„Едно обстойно проучване и възстановяване на Пловдивъ по епохи, съ неговите постройки, крепостни стени и ровъ, отъ времето на траките до идването на турцигв, е една грамадна и отговорна работа отъ научна гледна точка. Тя би се извършила постепенно, съ течение на времето и то главно чрезъ археологическите проучвания.
Съ настоящия трудъ, за който използвахъ всичко до сега открито и проучено, се туря начало на това възстановяване, за да бъде впоследствие постепенно допълвано.1) Установяването броя на крепостните стени и съоръженията имъ, времето на построяването и всички промени съ техъ, направихъ главно възъ основа на следите имъ, макаръ че немаме вече запазени такива отъ всички епохи, както, и отчасти възъ основа на епиграфския материалъ. Местата и предназначението на старите постройки, дадени въ плана, определихъ също възъ основа на следите им-ь, добити при разкопки, като използвахъ и указанията на авторите и пътешествениците отъ предиосвободителната епоха, доколкото разполагахъ съ такава литература и сведенията на некои стари хора—очевидци. Техното възстановяване зависеше главно отъ това, доколкото те съ запазени въ основите сй. Историческите данни, които имаме за стените въобще, било отъ античните автори, било отъ византийските хронисти, пътешественици, па дори и случайните предположения- на съвременни автори, съ съвършено ° кратки и много общи. Те не даватъ нещо положително—конкретно, поради което бе невъзможно да ги свържиме съ запазените следи при описанието имъ, затова ги дадохъ въ самостоятеленъ отделъ.2) Ето защо, като имахъ предъ 'видъ! миналото на града, както и крепостното строителство на различните народи, които съ го( владели, доколкото то до сега е проучено описахъ запазените следи и ги отнесохъ къмъ съответната епоха, а старите постройки нанесохъ приблизително, споредъ отчасти откритите имъ следи.
Съдържанието на тази част е следната:
Крепостни стени.................стр. 33
Първа крепостна стена ............34
Входове....................54
Втора крепостна стена ·............... 57
Входове .......... .......... 63
Каменна стълба на Небетъ тепе............ 64
Датиране...................... 65
Ровъ...................... 71
Крепостьта върху пловдивските монети........... 71
Останки отъ антични постройки............ 72
Д. Цончев пръв говори за добре запазената към 1870г. ПЪРВА крепостна стена на Трихълмието.
„Френският археолог Алберт Дюмонт, като споменува следите на Небетъ тепе, каквито е виделъ и въ Димотика. Приема ги за останки отъ пелазгийски крепостни стени и ги отнася къмъ дълбоката древность, а следъ това е наклоненъ да ги припише на траките, като изтъква, че отъ този начинъ на строежъ имало много примери въ Гърция и въ Италия – известни с името „Циклопски начин на градеж” .
X. К. Шкорпилъ и Ив. Велковъ само отбелязватъ следите отъ такива крепости, като ги наричатъ тракийски. В. Миковъ, който се е занимавалъ повече съ техъ като паметници отъ предисторическата. епоха, е на сжщото мнение. За техъ той казва: „Въ Родопите и Сакаръ планина сж открити и първите тракийски крепости, които, възъ основа на материалите, можемъ да датираме къмъ IX—IV вв. пр. Христа. Тези крепости сж правени отъ груби каменни блокове, зидани безъ спойка и се намиратъ по височините или по мжчнодостжпните стръмнини на планинските и предпланинскитъ области”
Разсъждения и изводите на Д. Цончев са първи и важни, затова ще продължим цитирането:
„..Проф. А. Керамопулосъ, като описва следите отъ крепостни стен-и, ^строени по сжщия начинъ, които той е проучилъ въ западна Македония, главно около Леринъ и Костурж ги нарича предисторически” ...
... „Ето защо, като имаме предъ видъ:
1)че не е установено още напълно имало ли е, кое и какво е било населението преди траките въ нашите земи, макаръ некои културни следи да ни подсещатъ за това3);
2) че споредъ досегашните проучвания, траките сж били единственото известно население, което е живело тукъ въ единъ дълъгъ периодъ отъ време на предисторическата и ранна историческа епоха, дошли, най-вероятно, въ началото на II хилядолетие пр. Хр.4);
3) че и траките, както съобщаватъ старите писатели, като всички народи, сж строили крепостни стени и кули, било каменни или дървени, с които са обграждали по-голямите си селища, издигани най-често на недостжпните места, макар че да немаме сведения за точния начинъ на строежа имъ5);
4) че въ Атика този начинъ на строежъ, характеренъ за архаична Гърция,се среща и доста късно презъ VIII и VII вв. пр. Хр., употребяванъ и при изграждането на цоклите въ стените, а най-вече въ подпорните стени6).
При това положение, като вземемь подъ внимание и античната история на нашите земи, както и обстоятелството, че траките са единъ и същи .клонъ на белата раса съ древните гърци, дошли почти въ сжщото хилядолетие пр. Хр. на полуострова и влиянието, което сж могли да си окажатъ единъ на другъ като съседи, при едновременното си развитие, требва да поставимъ засега крепостите съ циклопския начинъ на строежъ, които се срещатъ въ нашите земи, въ обширната предисторическа епоха отъ преди IV в. пр. Хр. (II хилядолетие и първата половина па I хилядолетие пр. Хр.), като имъ дадсмъ името предисторически и ги припишемъ на траките.
Тъй че, при наличностьта на следите отъ предисторическото селище на Небетъ тепе,което разгледахъ по-горе; извънредното добро положение за селището: седемте хълма всръдъ плодородната и добре напоявана равнина отъ р. Марица и добрия климатъ, всичко това потвърждава предположението на Иречекъ1) и проф. Г. И. Кацаровъ2) за съществуването на тракийско селище на Небетъ тепе, което води началото си, вероятно, отъ бронзовата епоха, отъ крепостните стени на което съ разглежданите останки.
Обаче, за сега не можемъ да кажемъ нещо повече за това селище на войнствените беси: нито за името, нито за размерите, нито за продължителностьта на съществуването му.”
Следващите проучавания са през есента на 1960 от Петър Детев.Той също прави сондаж от 40 кв.м. като открива разнообразни находки от края на бронзовата и желязната епоха. Особено важно за нас е, че улавя вертикална стратиграфия и я представя за научно обръщение (ГНАМПл т.V, с.28-29)
През следващата 1961 г. Лиляна Ботушарова също провежда сондажни разкопки (ГНАМПл т.V с.61-76) ,с отбелязване на вертикалната стратиграфия и датировка от края на бронзовата епоха до XIX век, като попада на каменна настилка с канал, която „очертава границата между праисторическите и предримските материали”
От 1961 г. и 1962 проучва северната крепостна стена и около нея. Предимството на всички разкопки са, че те се правят съвместно с прецизния архитект Вера Коларова.
През 1969г. П.Детев и Ат.Пейков започват заедно проучвания, но скоро заради големи възрастови (36 години) различия , а от там и методологически, последния проучвател се отказва. П.Детев пуска сам резултатите (ИМЮБ,1975г. т. 1,с.17-28).Това, според нас, е първата публикация на автора, в която той пише, че разкопките се провеждат „по научно-стратиграфски метод с план-квадратна мрежа”.Той документира 4 културни пласта. В третия слой открива два пода на жилища с глинени съдове от късния енеолита – начало IV хил.пр.н.е.(по дългата хронология)
Атанас Пейков започна през 1974 г. и завърши в края на 1985 г.
Този път разкопките и проучванията обхващат цялото било на северното разклонение на Трихълмието или така нареченото Небет тепе и разкриват живота на едно селище, просъществувало от началото на второто хилядолетие до края на VIII век пр. Хр.
На етапа на културата Михалич до селището се обособява един култов център, ограден с камъни. Много по-късно- чак в началото на старожелязната епоха, тези камъни са надзидани, но сега вече ограденото пространства има четири порти, а вътре в него е изградена от камъни храмова постройка с три култови съоръжения, последователно използвани във времето до към края на VIII в. пр. Хр.
Освен храмовата постройка, в култовия център има улици с каменна настилка и канали под едната, за отвеждане на обратните води извън центъра. По същото време е изграден и един "царски дворец" и цяла редица други съоръжения, свързани с култовия център и обслужващи култа. Така всъщност се попада в крепостта на най-стария град върху Трихълмието, който, считаме, че се е наричал Евмолпиада (Евмолпия).(Фрагменти от безписмена Тракия,1999,с. 113-114)
Небет, Джамбаз и Таксим тепета са съединени в едно трихълмие и заедно с останалите шест възвишения в Пловдивското поле, са били естествени места за защита срещу дивите животни на първите заселници в долината на Марица. Пет от хълмовете, по археологически данни, са били обитавани през различни времена.
Думата „Небет" произлиза, вероятно, от турската дума „невбетъ” — стража и от тук можем да приемем, че в миналото е било, един вид стратегически ХЪЛМ.
През 1851 г., учителят Георгиос Цукалас съставя едно „Историко-географско описание на Филипополската епархия,, стр. 10, § 12, в което, като се опира главно на археологически, факти, го нарича Μουοαίος λόφος (хълма на Моисей), без да съобщава, защо се казва така и от къде го е взел.
Директорът на Археологическия музей в Пловдив, Димитър Цончев, пръв провежда разкопки на Трихълмието през 1934,1935,1936 и 1937г. В резултат на тях, на следващата година, издава капитален труд „Приноси към старата история на Пловдив”. Тъй като монографията е важна за историята на града, ще изнесем части от нея в раздел „Допълнителна информация” за Трихълмието, а тук ще се спрем на най-важните резултати.
На площ от 375 кв..м. се правят четири сондажа, затруднени от къщите, с дебелината на земният пласт- от 2.5 до 6 м.
„ ....Необходимо е да отбележа (цит.съч.с.4), че въ южната часть на хълма пластовете бяха повече размесени, отколкото въ северната часть. Изглежда, че тукъ при по-късните строежи винаги се е разкопавало по-дълбоко. Най-добре бе запазена оная часть отъ целия земенъ пластъ, която се намираше непосредствено върху скалата, дебела 0-6—07 м., кждето се намериха и голяма часть отъ предметите.
Ето защо, не можа да се направи и единъ правиленъ профилъ на следващите единъ следъ другъ културни пластове, които бяха съвършено размесени. Описанието на културния материалъ, полученъ при разкопките, е следното:”
Тук представяме съдържанието:
Огнища.....................стр. 4
Следи отъ глинената мазилка на жилища.......... 5
Предмети отъ камъкъ.................. 5
Предмети отъ кремъкъ...............6
Предмети отъ кости и рога............. 6
Предмети отъ глина:
Пирамидовидни тежести............
Прeшлени...... . ............... 7
Съдове.и фрагменти................ 8
Животински останки.................. 18
Вносна керамика и монети стр.19-20.
Позовавайки се на В.Миков и Б.Филов, Д. Цончев датира намерените материали от бронзовата, желязната и античната епохи. Авторът търси оправдание за вертикалната стратиграфия от дълбоките прониквания на възрожденските строежи.”... липсата на достатъчно средства и на места да се изхвърля пръстьта, затрудняваха разкопките и затова вместо да се разкопава цялата останала повърхность, направихъ допълнително три изкопа: „б" — 25 кв. м., „в" — 16 кв. м. и „г" — 32 кв. м.”. Това, въпреки прецизността на проучвателя, затруднява хоризонталната стратиграфия.
Третата глава в монографията на Д.Цончев „Приноси ...” се отнася за „Пловдивската крепост”. Ето нейния увод:
„Едно обстойно проучване и възстановяване на Пловдивъ по епохи, съ неговите постройки, крепостни стени и ровъ, отъ времето на траките до идването на турцигв, е една грамадна и отговорна работа отъ научна гледна точка. Тя би се извършила постепенно, съ течение на времето и то главно чрезъ археологическите проучвания.
Съ настоящия трудъ, за който използвахъ всичко до сега открито и проучено, се туря начало на това възстановяване, за да бъде впоследствие постепенно допълвано.1) Установяването броя на крепостните стени и съоръженията имъ, времето на построяването и всички промени съ техъ, направихъ главно възъ основа на следите имъ, макаръ че немаме вече запазени такива отъ всички епохи, както, и отчасти възъ основа на епиграфския материалъ. Местата и предназначението на старите постройки, дадени въ плана, определихъ също възъ основа на следите им-ь, добити при разкопки, като използвахъ и указанията на авторите и пътешествениците отъ предиосвободителната епоха, доколкото разполагахъ съ такава литература и сведенията на некои стари хора—очевидци. Техното възстановяване зависеше главно отъ това, доколкото те съ запазени въ основите сй. Историческите данни, които имаме за стените въобще, било отъ античните автори, било отъ византийските хронисти, пътешественици, па дори и случайните предположения- на съвременни автори, съ съвършено ° кратки и много общи. Те не даватъ нещо положително—конкретно, поради което бе невъзможно да ги свържиме съ запазените следи при описанието имъ, затова ги дадохъ въ самостоятеленъ отделъ.2) Ето защо, като имахъ предъ 'видъ! миналото на града, както и крепостното строителство на различните народи, които съ го( владели, доколкото то до сега е проучено описахъ запазените следи и ги отнесохъ къмъ съответната епоха, а старите постройки нанесохъ приблизително, споредъ отчасти откритите имъ следи.
Съдържанието на тази част е следната:
Крепостни стени.................стр. 33
Първа крепостна стена ............34
Входове....................54
Втора крепостна стена ·............... 57
Входове .......... .......... 63
Каменна стълба на Небетъ тепе............ 64
Датиране...................... 65
Ровъ...................... 71
Крепостьта върху пловдивските монети........... 71
Останки отъ антични постройки............ 72
Д. Цончев пръв говори за добре запазената към 1870г. ПЪРВА крепостна стена на Трихълмието.
„Френският археолог Алберт Дюмонт, като споменува следите на Небетъ тепе, каквито е виделъ и въ Димотика. Приема ги за останки отъ пелазгийски крепостни стени и ги отнася къмъ дълбоката древность, а следъ това е наклоненъ да ги припише на траките, като изтъква, че отъ този начинъ на строежъ имало много примери въ Гърция и въ Италия – известни с името „Циклопски начин на градеж” .
X. К. Шкорпилъ и Ив. Велковъ само отбелязватъ следите отъ такива крепости, като ги наричатъ тракийски. В. Миковъ, който се е занимавалъ повече съ техъ като паметници отъ предисторическата. епоха, е на сжщото мнение. За техъ той казва: „Въ Родопите и Сакаръ планина сж открити и първите тракийски крепости, които, възъ основа на материалите, можемъ да датираме къмъ IX—IV вв. пр. Христа. Тези крепости сж правени отъ груби каменни блокове, зидани безъ спойка и се намиратъ по височините или по мжчнодостжпните стръмнини на планинските и предпланинскитъ области”
Разсъждения и изводите на Д. Цончев са първи и важни, затова ще продължим цитирането:
„..Проф. А. Керамопулосъ, като описва следите отъ крепостни стен-и, ^строени по сжщия начинъ, които той е проучилъ въ западна Македония, главно около Леринъ и Костурж ги нарича предисторически” ...
... „Ето защо, като имаме предъ видъ:
1)че не е установено още напълно имало ли е, кое и какво е било населението преди траките въ нашите земи, макаръ некои културни следи да ни подсещатъ за това3);
2) че споредъ досегашните проучвания, траките сж били единственото известно население, което е живело тукъ въ единъ дълъгъ периодъ отъ време на предисторическата и ранна историческа епоха, дошли, най-вероятно, въ началото на II хилядолетие пр. Хр.4);
3) че и траките, както съобщаватъ старите писатели, като всички народи, сж строили крепостни стени и кули, било каменни или дървени, с които са обграждали по-голямите си селища, издигани най-често на недостжпните места, макар че да немаме сведения за точния начинъ на строежа имъ5);
4) че въ Атика този начинъ на строежъ, характеренъ за архаична Гърция,се среща и доста късно презъ VIII и VII вв. пр. Хр., употребяванъ и при изграждането на цоклите въ стените, а най-вече въ подпорните стени6).
При това положение, като вземемь подъ внимание и античната история на нашите земи, както и обстоятелството, че траките са единъ и същи .клонъ на белата раса съ древните гърци, дошли почти въ сжщото хилядолетие пр. Хр. на полуострова и влиянието, което сж могли да си окажатъ единъ на другъ като съседи, при едновременното си развитие, требва да поставимъ засега крепостите съ циклопския начинъ на строежъ, които се срещатъ въ нашите земи, въ обширната предисторическа епоха отъ преди IV в. пр. Хр. (II хилядолетие и първата половина па I хилядолетие пр. Хр.), като имъ дадсмъ името предисторически и ги припишемъ на траките.
Тъй че, при наличностьта на следите отъ предисторическото селище на Небетъ тепе,което разгледахъ по-горе; извънредното добро положение за селището: седемте хълма всръдъ плодородната и добре напоявана равнина отъ р. Марица и добрия климатъ, всичко това потвърждава предположението на Иречекъ1) и проф. Г. И. Кацаровъ2) за съществуването на тракийско селище на Небетъ тепе, което води началото си, вероятно, отъ бронзовата епоха, отъ крепостните стени на което съ разглежданите останки.
Обаче, за сега не можемъ да кажемъ нещо повече за това селище на войнствените беси: нито за името, нито за размерите, нито за продължителностьта на съществуването му.”
Следващите проучавания са през есента на 1960 от Петър Детев.Той също прави сондаж от 40 кв.м. като открива разнообразни находки от края на бронзовата и желязната епоха. Особено важно за нас е, че улавя вертикална стратиграфия и я представя за научно обръщение (ГНАМПл т.V, с.28-29)
През следващата 1961 г. Лиляна Ботушарова също провежда сондажни разкопки (ГНАМПл т.V с.61-76) ,с отбелязване на вертикалната стратиграфия и датировка от края на бронзовата епоха до XIX век, като попада на каменна настилка с канал, която „очертава границата между праисторическите и предримските материали”
От 1961 г. и 1962 проучва северната крепостна стена и около нея. Предимството на всички разкопки са, че те се правят съвместно с прецизния архитект Вера Коларова.
През 1969г. П.Детев и Ат.Пейков започват заедно проучвания, но скоро заради големи възрастови (36 години) различия , а от там и методологически, последния проучвател се отказва. П.Детев пуска сам резултатите (ИМЮБ,1975г. т. 1,с.17-28).Това, според нас, е първата публикация на автора, в която той пише, че разкопките се провеждат „по научно-стратиграфски метод с план-квадратна мрежа”.Той документира 4 културни пласта. В третия слой открива два пода на жилища с глинени съдове от късния енеолита – начало IV хил.пр.н.е.(по дългата хронология)
Атанас Пейков започна през 1974 г. и завърши в края на 1985 г.
Този път разкопките и проучванията обхващат цялото било на северното разклонение на Трихълмието или така нареченото Небет тепе и разкриват живота на едно селище, просъществувало от началото на второто хилядолетие до края на VIII век пр. Хр.
На етапа на културата Михалич до селището се обособява един култов център, ограден с камъни. Много по-късно- чак в началото на старожелязната епоха, тези камъни са надзидани, но сега вече ограденото пространства има четири порти, а вътре в него е изградена от камъни храмова постройка с три култови съоръжения, последователно използвани във времето до към края на VIII в. пр. Хр.
Освен храмовата постройка, в култовия център има улици с каменна настилка и канали под едната, за отвеждане на обратните води извън центъра. По същото време е изграден и един "царски дворец" и цяла редица други съоръжения, свързани с култовия център и обслужващи култа. Така всъщност се попада в крепостта на най-стария град върху Трихълмието, който, считаме, че се е наричал Евмолпиада (Евмолпия).(Фрагменти от безписмена Тракия,1999,с. 113-114)
