Праисторически находки в Пловдив
  • Неолит
    • Мечкюр - Златитрап
    • Яса тепе 1
    • Яса тепе 2
  • Късен неолит; енеолит
    • Селище Св. св. Константин и Елена
  • Енеолит; ранен бронз
    • Небет тепе
  • Ранен, среден бронз
    • Базалтова височина Лаута
    • Кършияка
  • Късен бронз; ранножелязна епоха
    • Джамбаз тепе
    • Таксим тепе
    • Джендема
  • Желязна епоха
    • Тракийско селище Коматево
    • Бозукова мандра
    • Втора Каменица - кв. Чайка
Picture
                                                    ОПИСАНИЕ  И ХРОНОЛОГИЧНИ ПРОУЧВАНИЯ

   Селищната могила Яса тепе 1 в квартал Филипово, район Север, е северното предградие на предисторическата земеделска общност , формираща се около и на Трихълмието.
 Намира се на ул.Брезовско шосе № 155, като днес шосето видимо  е прерязало могилата, стъпвайки върху нея. Почти цялата й площ е застроена с временни и по- трайни постройки, унищожавайки по този начин праисторическите следи.
       Плоската (Яса тепе) селищна могила , с размери при основата над 350 м. , повече от 95 декара , е имала височина 10 м. Селището възниква , както почти всички праисторически селища - на речна тераса ,  покрай река Пясъчник,  на 2 км  от пълноводната и плавателна река Марица.
      За това огромно селище – могила  К.Иречек нищо не споменава. Братя Шкорпилови, според уточнението на Д.Цончев, пишат за селищната могила в квартал Каршияка.
        През 1938 г. излиза забележителната монография на Д.Цончев „Приноси към старата история на Пловдив” Ето какво дословно пише на първа страница:
    „...Отъ досега намерените и известните отъ Пловдивъ и отъ близката му околность предисторически материали, не можеше да се установи по-точно епохата, въ която е било основано първоначалното селище на местото на сегашния градъ, както и времетраянето му.
    Двете каменни брадви (инв. № № 88 и 349),г) каменното длято (инв. № 459), особното глинено гърне и брон­зовата спирална гривна (инв. №№ 80 и 7102), двойната медна (?) брадва (инв. № 443) и няколкото глинени прешлени (инв. № № 457 и 458), открити по единично изъ града, които сега се намиратъ въ музея;
-        големите селищни могили отъ неолитната епоха:
-         едната въ близкото село Мечкюръ (квартал Прослав – бел. наша),
-         несъществуващата вече днесъ такава въ квартала Каршиякаа)
-         и тази въ лево отъ шосето за Брезово, наречена Ясътепе, сега въ края на града;
-       запазените следи отъ предисторически крепостни стени на Небетъ тепе, които описвамъ по-долу, всичко това далечъ не беше достатъчно да хвърли светлина по този въпросъ.4)
-         Отъ друга страна тия три могили (праисторически – бел. наша), които се намиратъ фактически вънъ и доста далечъ отъ първоначалния античенъ градъ, не са още напълно проу­чени. Покойниятъ К. Иречекъ5), а по-късно и проф. Г. И. Кацаровъ6), са изказали предположение, че първоначално тукъ, преди завладяването на Тра­кия отъ Филипъ II Македонски (359—336 пр. Хр.), е имало тракийска крепость — селище, безъ обаче да определятъ по-точно времето на създава­нето и съществуването му...”

      През 1966 г.,  в своя публикаци за праисторическите селища и селищни могили в Пловдивски окръг , П.Детев датира на стр.35 могилата от късния неолит до бронзовата епоха, а на  стр.38 - от средния неолит до бронзовата епоха.
      През 60- те г. ,  праисторикът Петър Детев упорито проучва Плоската праисторическа могила Яса тепе 1. От изследвания сектор, (по наши наблюдения над 100 кв.м), се установява непрекъснат живот от късния неолит до желязната епоха. Поради наличието на изобилие от подпочвена вода не се стига до по- рани пластове от заселването.
       Върху откритите археологически материали не са правени подробни проучвания и публикации от проучвателя. По този въпрос праисторикът Атанас Пейков в „Топография на праисторическия Пловдив” ГАМП т. 10, дословно пише:
     „..Селището е проучвано от П. Детев, но не  е известно археологическите                материали от кое време са...”, Фрагменти от безписмена Тракия,1999 г.,с.111.
      Ние приемаме датировка на  П.Детев за тази селищна могила – от средния неолит до бронзовата епоха.

КЪМ КАРТАТА


ПРАИСТОРИЧЕСКИ ПАМЕТНИЦИ ОТ ПЛОВДИВ

П. ДЕТЕВ

През април 1953 г. ДСП „Текстилни влак­на" прави изкопи за построяване сграда за „гренажно отделение" на завод „Марица" край Плоската могила в кв. Филипово, гр. Пловдив. На дълбочина 2м избеното по­мещение на „гренажного отделение" работ­ниците изкопаха една черна къснонеолитен тип каменна тесла, дълга 0,075 м, широка при острието 0,059 м и дебелина 0,01, пашкулоподобна глинена тежест, дълга 0,07 м и с диаметър 0,065 м (обр. 1, Б), чаша, висока 0,07 м (обр. 1, А), три остродънни гли­нени съдчета с високи дръжки 0,04—0,055 м, типични за бронзовата епоха, костен идол на жена и зооморфна глинпна лампичка. От изброените паметници особен интерес пред­ставляват идолът на жена и зооморфната лампичка. Идолът е изваян много добре (обр. 2). Очертани са главата, гърдите с ръцете и коремокрайникът на идола. Ля­вата му ръка е счупена. Ушите са отбеля­зани с по три резки. Около врата на идола има две вдлъбвания. Между плешките на гърба му има рязка. Краката са разделени един от друг с рязка отпред и отзад. Коремокрайникът е украсен с вдлъбвания Така представен, костният идол от Плоската се­лищна могила в Пловдив, кв. Филипово1, е типичен за идолната пластика от каменно-медната епоха. Още по-интересна от идола е лампичката (обр. 3). Тя представлява тя­ло на енеолитна овца, подобна на муфлон, с дебели извити рога. Лоб от такава овца изкопахме в енеолитната смет на селищната могила при с. Биково, Новозагорско.1 и Ясатепе в Пловдив, кв. Университетски.2 Тялото на овцата е превърнато в триъгълно корито, подпряно на,три крака: един отпред и два отзад. Главата на овцата е моделирана мно­го добре.Външната страна на тялото и кра­ката й са украсени с вдлъбнати волути, кои­то по всяка вероятност представляват въл­ната на овцата.Тази лампа прилича твърде много на изкопаната в селищната могила Ясатепе в Пловдив, кв.Университетски, са­мо че главата на последната зооморфна лампа прилича повече на козел, отколкото на овца.обр. 3
Тези паметници са донесени на това мя­сто от Плоската могила в кв. Филипово (Каршияка). Тесличката е късионеолитен тип, чашата,  пашкулоподобната тежест и три­те остродънни глинени съдчета са от бронзо­вата епоха, а костният идол на жена и гли­нената зооморфна лампичка са от каменно-медната епоха.

1 П. Детев . Селищната  могила  при Биксво, ГМПО, 1956, 154, обр. 8.
2 Непубликувани материали на НМПл.
3 П. Детев . Селищната могила! Ясатепе в Плов­див, ГНМПл, 1948, 4,.

Powered by Create your own unique website with customizable templates.