Праисторическо селище, кв. Втора Каменица/Чайка/
За това праисторическо селище се съди по една рядко срещана голяма находка от подредени и добре запазени глинени съдове.Тя е проучена и публикувана от Петър Детев и по късно коментирана от Атанас Пейков. Ето накратко за откритието и резултатите:
„...На 8 май 1964- г., при изкопи за строеж на училищна сграда (у-ще Васил Левски,северно от стадион Хр.Ботев), до жилищен комплекс кв. Втора Каменица в Пловдив, се откри находка от глинени съдове, зарити в яма на дълбочина 4,5 м.
Ямата била покрита с четири каменни плочи. За находката веднага съобщиха в Окръжния музей. Когато пристигнахме на самото място, видяхме, че в една от стъпките на железобетонните колони,с размери 4 на 4 м и дълбочина 1,5 м, е засегната част от ямата, изпълнена с вода и кал ,заедно.с множество глинени съдове, поставени'в хоризонтално положение.
Под наше ръководство започна разчистване и проучване на находката. Задачата по-скоро беше да се установят разположението и обстоятелствата на нейното намиране. За целта направихме сондажни разкопки, като се ограничихме в пространството., което заема ямата.
Оказа се, че под първите два слоя от последователно редуване на глина с ред от глинени съдове следва трети слой. Последователното натрупване на глинени прослойки и глинени съдове се повтори шест пъти. Наред с целите се намериха и счупени глинени съдове, парчета от прогнили дървени колове, кост от птица, един зъб и разни кости от говедо (Bos taurus).(Не ни е известно да е направено датиране с въглерод С – 14 или с дендрологичен метод – бележката наша)
Всички находки, които запазихме, съдържат 44 цели глинени съда, 14 дъна, четири дръжки от двойно скачени съдове, а също така и голямо количество късове от фрагментирани съдове, които били поставени в ямата, издълбана в червеникавопесъчливата глина. Съдовете са направени на ръка от глина с голям примес на минерални частици, които имат незначителни размери. Повече от глинените съдове са добре загладени и изпечени. Имат черна, лъскава повърхност, без украса.
Някои съдове със счупени дръжки и устие са реставрирани, като са лепени със смола или измазани отвътре с добре пречистена глина и повторно изпичани на огън, вследствие на което са придобили червеникав цвят. Освен това намерихме едно високо, конкавно дъно от черен глинен съд, вторично използувано като разлата глинена паница. Срешат се по-продължително употребявани съдове, между които има'силно изтрити от измиване на стените. Други пък. са с пробита дупка, с диаметър 1 см. ....
При внимателното разчистване в ямата не бяха забелязани облицовка и други защитни средства. Все пак съдовете,- които са стояли близо 3000 години, са почти без съществени изменения на първоначалното, състояние.
...чаши (три броя) , кани( 11 броя), кантаровидни (7 броя) и големи съдове (18 В зависимост от формата съдовете, разкрити тук, може да се групират на броя), използувани за съхраняване и пренасяне на храна и течности. ....
... Типологически този вид керамика отговаря на Подравската от Medteus,6 датирана към IX в. пр. н. е. (Това е така наречената „късна датировка” към 1964 г.Добре е да се приема „дългата хронология” – XII в.пр.н.е.). ...
.... Трябва да се отбележи обаче, че на съдовете от Пловдив съответствуват най-вече тия от Подравската (култура – бел.наша), която .е сравнително по-стара от посочените по-горе халщатски култури . Общите черти пък на някои от съдовете с тия от бронзовата епоха ни навеждат на мисълта за едно много по-ранно развитие на културата през желязната епоха. ...
... Следователно ямата в кв. Втора Каменица в Пловдив с глинени съдове представлява по-скоро склад за глинени съдове ... (XIII – XII в. хп.н.е. бел. наша )
Този обект е коментиран от праисторикът Атанас Пейков, като част от праисторическото селище в кв. Каменица II, източно от Бирената фабрика, известно с колективната находка от глинени съдове.
(„Фрагменти от безписмена Тракия, Топография на праисторическия Пловдив”, с. 111)
