Праисторически находки в Пловдив
  • Неолит
    • Мечкюр - Златитрап
    • Яса тепе 1
    • Яса тепе 2
  • Късен неолит; енеолит
    • Селище Св. св. Константин и Елена
  • Енеолит; ранен бронз
    • Небет тепе
  • Ранен, среден бронз
    • Базалтова височина Лаута
    • Кършияка
  • Късен бронз; ранножелязна епоха
    • Джамбаз тепе
    • Таксим тепе
    • Джендема
  • Желязна епоха
    • Тракийско селище Коматево
    • Бозукова мандра
    • Втора Каменица - кв. Чайка
                                          Старините на Джендем тепе    

        Първи разкопки на Джендем тепе са направени от А.Текела през далечната 1900 г
През 1936 г. Димитър Цончев, директор на музея в Пловдив, предприема проучвания, които подробно е публикува в отделна глава от монографията „Приноси към старата история на Пловдив ,С , 1938 г.с.22-32”.Тъй като,според нас, за целите на проекта, материала е важен, то представяме тук първата част- „Предисторическа епоха
       Най-високиятъ отъ седемте сиенитни хълмове, по и около които е разположенъ Пловдивъ, е Джендемъ Тепе.
       Той се намира въ западната часть на града. Абсолютната му височина е 283 м., а относителната -- около 120 м)
        По въпроса за произхода на думата „Джендемъ" има две предположения: едни предполагатъ, че тя произлиза отъ турската дума „джехенемъ" — адъ и отъ тукъ — адския хълмъ, а други — отъ турската дума „чийдемъ" — минзухаръ, т. е. хълма на минзухарите.2) Действително, по него растатъ много пролетни и есенни минзухари.
          Между положително известните антични следи по него, освенъ тия, които са обектъ на настоящата работа, имаме такива и отъ римския водопроводъ по западните и северозападните му склонове, които ще бъдатъ об­народвани на друго место.
         За да се хвърли светлина по въпроса какви постройки е имало на върха му въ миналото, за които се даватъ различни сведения и предполо­жения, 'едни въ връзка съ обясненията на разните изображения по колониал­ните монети отъ римската епоха, сечени въ града4), други въ връзка съ следите отъ храмъ и разните оброчни плочки5), намерени все тамъ, предприехъ разкопки съ средствата на фонда „Пловдивска область", които се извършиха презъ м. октотврий и ноемврий на 1936 г. Това се налагаше още повече, Защото покойниятъ поддиректоръ на библиотеката, А. Такела, който, презъ 1900 г. е правилъ разкопки на сжщия тоя връхъ, не е оставилъ све­дения за техъ.
 Нека предварително забележа, че понеже земниятъ пластъ върху скалите . на върха е дебелъ на различните места отъ 0 до 1 м. при всички строежи, които сж ставали тукъ, той винаги е бивалъ всецело разкопаванъ, а мате­риалите отъ по-старите постройки наново употребявани, поради което всички
те бяха намълно размесени, с изключение основите на последната бази­лика.
  По тази причина не бе възможно да се направи единъ профилъ на разните културни пластове, както са следвали по епохи.
  За това треб­ваше да се събиратъ по единично останките и споредъ белезите имъ да се отнасятъ къмъ съответните епохи.

                  Предисторическа епоха

      Материалите, които следва да отнесемъ къмъ тая епоха, са следните:

        1) Части отъ глинена мазилка на предисторически жилища, които някога е имало тукъ, съ слабо червенъ цветъ, а някъде и тъменъ, на които добре личатъ местата отъ'пъртите, съ които сж били плетени жилищата. Сжщите части отъ мазилка и то въ големо количество се откриха и на Небетъ тепе, както видехме по-горе.
     2) Малъкъ глиненъ сждъ, съ заоблено дъно, слабо изпъкналъ търбухъ съ една дръжка излизаща надъ широко и слабо хуниевидно устие, което е пресечено въ наклонена плоскость, направенъ отъ тъмна опушена глина, отвънъ слабо лъскавъ-По шията му е прекарана линия, коята отделя устието отъ търбуха. Съдътъ е направенъ на ръка
    3) Часть отъ големъ глиненъ сждъ, съ тъмночервенъ цветъ: вие. 011 м., шир. 0 1 м', и деб. 0Ό2 м. Отвънъ сждътъ е билъ украсенъ съ орнаменти съ геометрически мотиви, въ форма на четири една въ друга осморки
    4) Часть отъ глиненъ сждъ, който е билъ съ широко гърло,, напра­венъ отъ тъмно опушена глина, отвънъ слабо лъскавъ: украсена съ триъгълни, врезани орнаменти, разположени въ успоредни линии и концентрични окръжности по шията и .търбуха (обр.- 43).
    5) Часть отъ доста голямъ глиненъ сждъ, направенъ по сжщия начинъ, както предидущия, който е билъ съ широко и хуниевидно
    6) Часть отъ глиненъ съдъ, съ слабо червенъ цвятъ, който е билъ съ широко устие, украсена отвънъ съ връзани 5 вертикално разполо­жени, орнаменти.
    Всички тия следи можемъ да отнесемъ къмъ бронзовата епоха, както описанитв по-горе отъ Небетъ. тепе.”

     През 1961 г., в северните склонове на хълма,П.Детев документира при изкоп на канал погребение чрез изгаряне.  Останките са били събрани в една голяма урна, покрита от горе с по-малка - двете натрошени при работа от работниците. До тях се открила една напълно запазена, лъскавочена кана.
Погребението по съдоветте се датира към ранножелязната епоха – 12 – 6  век пр.н.е.(ГНАМПл.т.V ,с.143-144 )

 

 

КЪМ КАРТАТА
Powered by Create your own unique website with customizable templates.