Старините на Джендем тепе
Първи разкопки на Джендем тепе са направени от А.Текела през далечната 1900 г
През 1936 г. Димитър Цончев, директор на музея в Пловдив, предприема проучвания, които подробно е публикува в отделна глава от монографията „Приноси към старата история на Пловдив ,С , 1938 г.с.22-32”.Тъй като,според нас, за целите на проекта, материала е важен, то представяме тук първата част- „Предисторическа епоха
Най-високиятъ отъ седемте сиенитни хълмове, по и около които е разположенъ Пловдивъ, е Джендемъ Тепе.
Той се намира въ западната часть на града. Абсолютната му височина е 283 м., а относителната -- около 120 м)
По въпроса за произхода на думата „Джендемъ" има две предположения: едни предполагатъ, че тя произлиза отъ турската дума „джехенемъ" — адъ и отъ тукъ — адския хълмъ, а други — отъ турската дума „чийдемъ" — минзухаръ, т. е. хълма на минзухарите.2) Действително, по него растатъ много пролетни и есенни минзухари.
Между положително известните антични следи по него, освенъ тия, които са обектъ на настоящата работа, имаме такива и отъ римския водопроводъ по западните и северозападните му склонове, които ще бъдатъ обнародвани на друго место.
За да се хвърли светлина по въпроса какви постройки е имало на върха му въ миналото, за които се даватъ различни сведения и предположения, 'едни въ връзка съ обясненията на разните изображения по колониалните монети отъ римската епоха, сечени въ града4), други въ връзка съ следите отъ храмъ и разните оброчни плочки5), намерени все тамъ, предприехъ разкопки съ средствата на фонда „Пловдивска область", които се извършиха презъ м. октотврий и ноемврий на 1936 г. Това се налагаше още повече, Защото покойниятъ поддиректоръ на библиотеката, А. Такела, който, презъ 1900 г. е правилъ разкопки на сжщия тоя връхъ, не е оставилъ сведения за техъ.
Нека предварително забележа, че понеже земниятъ пластъ върху скалите . на върха е дебелъ на различните места отъ 0 до 1 м. при всички строежи, които сж ставали тукъ, той винаги е бивалъ всецело разкопаванъ, а материалите отъ по-старите постройки наново употребявани, поради което всички
те бяха намълно размесени, с изключение основите на последната базилика.
По тази причина не бе възможно да се направи единъ профилъ на разните културни пластове, както са следвали по епохи.
За това требваше да се събиратъ по единично останките и споредъ белезите имъ да се отнасятъ къмъ съответните епохи.
Предисторическа епоха
Материалите, които следва да отнесемъ къмъ тая епоха, са следните:
1) Части отъ глинена мазилка на предисторически жилища, които някога е имало тукъ, съ слабо червенъ цветъ, а някъде и тъменъ, на които добре личатъ местата отъ'пъртите, съ които сж били плетени жилищата. Сжщите части отъ мазилка и то въ големо количество се откриха и на Небетъ тепе, както видехме по-горе.
2) Малъкъ глиненъ сждъ, съ заоблено дъно, слабо изпъкналъ търбухъ съ една дръжка излизаща надъ широко и слабо хуниевидно устие, което е пресечено въ наклонена плоскость, направенъ отъ тъмна опушена глина, отвънъ слабо лъскавъ-По шията му е прекарана линия, коята отделя устието отъ търбуха. Съдътъ е направенъ на ръка
3) Часть отъ големъ глиненъ сждъ, съ тъмночервенъ цветъ: вие. 011 м., шир. 0 1 м', и деб. 0Ό2 м. Отвънъ сждътъ е билъ украсенъ съ орнаменти съ геометрически мотиви, въ форма на четири една въ друга осморки
4) Часть отъ глиненъ сждъ, който е билъ съ широко гърло,, направенъ отъ тъмно опушена глина, отвънъ слабо лъскавъ: украсена съ триъгълни, врезани орнаменти, разположени въ успоредни линии и концентрични окръжности по шията и .търбуха (обр.- 43).
5) Часть отъ доста голямъ глиненъ сждъ, направенъ по сжщия начинъ, както предидущия, който е билъ съ широко и хуниевидно
6) Часть отъ глиненъ съдъ, съ слабо червенъ цвятъ, който е билъ съ широко устие, украсена отвънъ съ връзани 5 вертикално разположени, орнаменти.
Всички тия следи можемъ да отнесемъ къмъ бронзовата епоха, както описанитв по-горе отъ Небетъ. тепе.”
През 1961 г., в северните склонове на хълма,П.Детев документира при изкоп на канал погребение чрез изгаряне. Останките са били събрани в една голяма урна, покрита от горе с по-малка - двете натрошени при работа от работниците. До тях се открила една напълно запазена, лъскавочена кана.
Погребението по съдоветте се датира към ранножелязната епоха – 12 – 6 век пр.н.е.(ГНАМПл.т.V ,с.143-144 )
Първи разкопки на Джендем тепе са направени от А.Текела през далечната 1900 г
През 1936 г. Димитър Цончев, директор на музея в Пловдив, предприема проучвания, които подробно е публикува в отделна глава от монографията „Приноси към старата история на Пловдив ,С , 1938 г.с.22-32”.Тъй като,според нас, за целите на проекта, материала е важен, то представяме тук първата част- „Предисторическа епоха
Най-високиятъ отъ седемте сиенитни хълмове, по и около които е разположенъ Пловдивъ, е Джендемъ Тепе.
Той се намира въ западната часть на града. Абсолютната му височина е 283 м., а относителната -- около 120 м)
По въпроса за произхода на думата „Джендемъ" има две предположения: едни предполагатъ, че тя произлиза отъ турската дума „джехенемъ" — адъ и отъ тукъ — адския хълмъ, а други — отъ турската дума „чийдемъ" — минзухаръ, т. е. хълма на минзухарите.2) Действително, по него растатъ много пролетни и есенни минзухари.
Между положително известните антични следи по него, освенъ тия, които са обектъ на настоящата работа, имаме такива и отъ римския водопроводъ по западните и северозападните му склонове, които ще бъдатъ обнародвани на друго место.
За да се хвърли светлина по въпроса какви постройки е имало на върха му въ миналото, за които се даватъ различни сведения и предположения, 'едни въ връзка съ обясненията на разните изображения по колониалните монети отъ римската епоха, сечени въ града4), други въ връзка съ следите отъ храмъ и разните оброчни плочки5), намерени все тамъ, предприехъ разкопки съ средствата на фонда „Пловдивска область", които се извършиха презъ м. октотврий и ноемврий на 1936 г. Това се налагаше още повече, Защото покойниятъ поддиректоръ на библиотеката, А. Такела, който, презъ 1900 г. е правилъ разкопки на сжщия тоя връхъ, не е оставилъ сведения за техъ.
Нека предварително забележа, че понеже земниятъ пластъ върху скалите . на върха е дебелъ на различните места отъ 0 до 1 м. при всички строежи, които сж ставали тукъ, той винаги е бивалъ всецело разкопаванъ, а материалите отъ по-старите постройки наново употребявани, поради което всички
те бяха намълно размесени, с изключение основите на последната базилика.
По тази причина не бе възможно да се направи единъ профилъ на разните културни пластове, както са следвали по епохи.
За това требваше да се събиратъ по единично останките и споредъ белезите имъ да се отнасятъ къмъ съответните епохи.
Предисторическа епоха
Материалите, които следва да отнесемъ къмъ тая епоха, са следните:
1) Части отъ глинена мазилка на предисторически жилища, които някога е имало тукъ, съ слабо червенъ цветъ, а някъде и тъменъ, на които добре личатъ местата отъ'пъртите, съ които сж били плетени жилищата. Сжщите части отъ мазилка и то въ големо количество се откриха и на Небетъ тепе, както видехме по-горе.
2) Малъкъ глиненъ сждъ, съ заоблено дъно, слабо изпъкналъ търбухъ съ една дръжка излизаща надъ широко и слабо хуниевидно устие, което е пресечено въ наклонена плоскость, направенъ отъ тъмна опушена глина, отвънъ слабо лъскавъ-По шията му е прекарана линия, коята отделя устието отъ търбуха. Съдътъ е направенъ на ръка
3) Часть отъ големъ глиненъ сждъ, съ тъмночервенъ цветъ: вие. 011 м., шир. 0 1 м', и деб. 0Ό2 м. Отвънъ сждътъ е билъ украсенъ съ орнаменти съ геометрически мотиви, въ форма на четири една въ друга осморки
4) Часть отъ глиненъ сждъ, който е билъ съ широко гърло,, направенъ отъ тъмно опушена глина, отвънъ слабо лъскавъ: украсена съ триъгълни, врезани орнаменти, разположени въ успоредни линии и концентрични окръжности по шията и .търбуха (обр.- 43).
5) Часть отъ доста голямъ глиненъ сждъ, направенъ по сжщия начинъ, както предидущия, който е билъ съ широко и хуниевидно
6) Часть отъ глиненъ съдъ, съ слабо червенъ цвятъ, който е билъ съ широко устие, украсена отвънъ съ връзани 5 вертикално разположени, орнаменти.
Всички тия следи можемъ да отнесемъ къмъ бронзовата епоха, както описанитв по-горе отъ Небетъ. тепе.”
През 1961 г., в северните склонове на хълма,П.Детев документира при изкоп на канал погребение чрез изгаряне. Останките са били събрани в една голяма урна, покрита от горе с по-малка - двете натрошени при работа от работниците. До тях се открила една напълно запазена, лъскавочена кана.
Погребението по съдоветте се датира към ранножелязната епоха – 12 – 6 век пр.н.е.(ГНАМПл.т.V ,с.143-144 )
