Мечкюрската (Прославската), „Плоската”селищна могила се намира западно от днешния квартал на Пловдив - Прослав, от дясно на  пътя за село  Златитрап. Тя е най-добре запазена селищна могила и изиграва решаваща роля за формирането на селищния център Кендрисос –Евполпиада – Пулпудева -Пловдив.
       Екологичната обстановка е благоприятна - югоизточно от праисторическото селище и могила
минава река Първенецка, а северно -плавателната и пълноводна река Марица, западно е село Злати трап, към което землище е сега. Според К. Иричек произхода на името се обяснява със златодобива двете реки от Родопите, Първенецка и Въча, чиито наноси се намират в землището на селото. (Пътувания, 1899, с.428) „Тук и сега има изобилие от вода, подпочвените води са на 2,5 м”.(Община Родопи, З.Димитров,2007, с.94)
       Покрай реката са се оформили пътища от неолита, които през римската епоха се постилат с калдъръм и изграждат по нови правила. На 60-70 м северно от „Плоската могила” е открита част от милиардна колона, издигната от управата на гр.Филипополис. /Д.Цончев, ГНМПл т.2, 1950, с.70/.
Квартал Прослав е построен върху този древен път.
      Първи проучвания на „Мечкюрската могила” в днешния кв. Прослав са направени от френски археолози през  1899–1902 и намерените археологически находки са прибрани в музей Лувър.
      В. Миков, описвайки селищната могила през 1933 г., я поставя в село Прослав /Мечкюр/, а не към село Златитрап. Когато П. Детев проучва селищната
могила през 1946 г, я поставя в землището на село Златитрап, въпреки, че дословно пише: „Известна е в праисторическата литература като Мечкюрската”  /Детев, 1952, с.331/. Според нас, даже да е попаднала в обсега на ново землище, за което не се споменава, тя би трябвало да запази името на първите откриватели и изледователи. Подобни пропуски се допускат и от сина му - Йордан Детев.
      От проведените разкопки през 1946 г. П.Детев прави извод, че „следва да отнесем възникването на тази могила към каменномедната епоха.” (Детев, 1952, с.441). След 24 години той коригира тази датировка -
„селището е било обитавано от късния неолит до края на бронзовата епоха”( Детев, Праисторически, 1966, с.31)
       Южно от селищната могила съществува огромно по площ /700 м – север юг и 500 м –изток запад / открито праисторическо селище, което е пресечено от днешния асфалтиран път.
  Северно от Плоската могила, пак по Д.Цончев,/1950г./, се намират следи от старо селище и некропол от три могили.
      Навсякъде из Пловдивското слънчево и плодородно поле се откриват малки и големи следи от селища, селищни могили,надгробни могили, което показва непрекъснат живот от неолита /7 хилядолетие пр.н.е./ до наши дни. 
     В наши дни селищната  могила е със запазена височина 10 м., диаметър 130 м и приблизителна площ от 10 декара.
     При съставянето на археологическа карта за долината на Марица и Родопите през 70-те години, Божидар Чапъров намира в инвентарните книги от Археологическия институт и музей материали от тази могила или околни селища. Те биха били полезни при бъдещи изследвания: инв.№2460 – 2462, глинени и стъклени съдове /инв.№3005 – 3096, ножове от кремък, стъклени гривни/, инв.№ 2822 – камък  с жлебове/, инв.№3595 – делва/, инв.№ 3596 – ризница. Поради различната изследователска насоченост на интересите липсва по-подробна информация за изброените. Навярно тези материали са от археологическите разкопки на французите през началото на миналия век, от праисторика  В. Миков или други единични находки. Те са важни, защото са от значимо  предградие на древния Кендрисос (Пловдив). 
     Според нашите изследвания, на терен и по литература, животът на селищната могила, откритите
праисторически и антични селища, не е прекъсвал от неолита до късната античност. Асфалтовият път, който минава покрай селищната могила, пресича откритото праисторическо селище. Близостта до околовръстния път за Смолян и Кърджали през Асеновград - (на 1 км.),  съпоставянето  с останалите селищни могили и праисторически селища на града, поставя този обект – „Плоската могила”, кв.Прослав, на челно място за бъдеща екологична защита и социална адаптация, за нов регионален туристически  продукт, с подходящ атракцион.